Лос Анджелис - Град за мечтатели и затвор за останалите
След пристигането на трансконтиненталната железница в Южна Калифорния през 1876 година, бели спекуланти започнали да трансформират малкото мексиканско село Лос Анджелис (Los Angeles). Това било възможност за бели семейства да постигнат мечтата за собствен дом на земя, която току-що била освободена от коренните жители. Историкът Кели Лайтъл Ернандес (Kelly Lytle Hernandez) отбелязва, че един от основните проблеми пред тази визия бил образът на скитника. Според Ернандес, индустриализацията и национализацията на икономиката в края на деветнадесети век довели до това, че голям брой мъже често оставали без работа. Много от тях се отправяли по пътищата и железниците, което предизвиквало тревога сред елита и средната класа от белите протестанти, които обикновено възприемали установения семеен живот като основа на успешното общество. Някои от най-ранните американски социолози създали полето на „трампологията“, предупреждавайки, че скитниците представляват заплаха за жизнеността на бялата Америка. В Лос Анджелис скитниците и престъпниците били сезонен проблем. Мъже, работещи в селското стопанство и горското стопанство, често се отправяли към градовете и селата на слънчева Южна Калифорния през зимата. Някои се шегували, че през извън сезона инвестират летните си доходи в „къщи и парцели“ – къщи на проституция и парцели с уиски. През 1882 година собственикът на Лос Анджелис Таймс (Los Angeles Times) Хариън Грей Отис (Harrison Gray Otis) се оплаквал, че градът е „покрит със скитници“. Отис и други градски поддръжници следвали съветите на трамполога Джозая Флинт (Josiah Flynt), който предупреждавал, че „заболяванията в ниския живот са заразни и за да бъдат третирани научно, те трябва да бъдат карантинирани и предотвратени от разпространение“. Ернандес отбелязва, че това било малко по-различен проект от „защитата“ на бялото общество от мексикански, коренни, чернокожи и азиатски мигранти, което често било постигнато, чрез сегрегация и откровена насилие. Като част от расовата група, която „принадлежала“ в Лос Анджелис, англо-американските и западноевропейските скитници били заплаха само заради неспособността си да приемат среднокласовите норми. Затова „карантинирането“ на скитниците от приемливото общество означавало арести за престъпления, като нарушаване на обществения ред или спане на тротоара. Започвайки от 1880-те години, градът и окръгът построили серия от все по-просторни затвори и след това ги запълвали над капацитета всяка зима. Около 90 процента от затвореното население били бели мъже. Ернандес пише, че всеки осъден за обвинение в окръг Лос Анджелис бил подложен на принудителен труд. Просията или пиянството можело да доведе до седмица или два месеца в бригада за работа с вериги, където се извършвали дейности, като изграждане на пътища, поправка на мостове и пренасяне на отпадъци. Официалните лица отбелязвали, че поддържането на веригите струвало повече от това, което градът иначе би платил за работата. Но както казал Таймс през 1904 година, ако това намали годишния приток на зли скитници в Южна Калифорния, то ще бъде евтино на всяка цена. В действителност, безработните работници продължавали да пристигат в Лос Анджелис и други градове в региона всяка зима, а този тренд приключил едва когато Първата световна война превърнала самотните мъже, които иначе можели да бъдат скитници, във войници.
|
|
Експресивно
Христина Комаревска: Любовта и човешките взаимоотношения са моят постоянен фокус
Христина Комаревска, поетеса, представи своя нов сборник с лирика, озаглавен „Избрано“, в Плевен. Събитието се проведе в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. В сборника са включени стихотворения от 16 различни стихосби ...
Валери Генков
|
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията е потвърдена от Община Вършец. Конкурсът е организиран от Конфедерацията на българските к ...
Валери Генков
|
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
|
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се разпредел ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
15:46 ч. / 20.10.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 46078 |
|
След пристигането на трансконтиненталната железница в Южна Калифорния през 1876 година, бели спекуланти започнали да трансформират малкото мексиканско село Лос Анджелис (Los Angeles). Това било възможност за бели семейства да постигнат мечтата за собствен дом на земя, която току-що била освободена от коренните жители. Историкът Кели Лайтъл Ернандес (Kelly Lytle Hernandez) отбелязва, че един от основните проблеми пред тази визия бил образът на скитника.
Според Ернандес, индустриализацията и национализацията на икономиката в края на деветнадесети век довели до това, че голям брой мъже често оставали без работа. Много от тях се отправяли по пътищата и железниците, което предизвиквало тревога сред елита и средната класа от белите протестанти, които обикновено възприемали установения семеен живот като основа на успешното общество. Някои от най-ранните американски социолози създали полето на „трампологията“, предупреждавайки, че скитниците представляват заплаха за жизнеността на бялата Америка.
В Лос Анджелис скитниците и престъпниците били сезонен проблем. Мъже, работещи в селското стопанство и горското стопанство, често се отправяли към градовете и селата на слънчева Южна Калифорния през зимата. Някои се шегували, че през извън сезона инвестират летните си доходи в „къщи и парцели“ – къщи на проституция и парцели с уиски. През 1882 година собственикът на Лос Анджелис Таймс (Los Angeles Times) Хариън Грей Отис (Harrison Gray Otis) се оплаквал, че градът е „покрит със скитници“. Отис и други градски поддръжници следвали съветите на трамполога Джозая Флинт (Josiah Flynt), който предупреждавал, че „заболяванията в ниския живот са заразни и за да бъдат третирани научно, те трябва да бъдат карантинирани и предотвратени от разпространение“.
Ернандес отбелязва, че това било малко по-различен проект от „защитата“ на бялото общество от мексикански, коренни, чернокожи и азиатски мигранти, което често било постигнато, чрез сегрегация и откровена насилие. Като част от расовата група, която „принадлежала“ в Лос Анджелис, англо-американските и западноевропейските скитници били заплаха само заради неспособността си да приемат среднокласовите норми. Затова „карантинирането“ на скитниците от приемливото общество означавало арести за престъпления, като нарушаване на обществения ред или спане на тротоара.
Започвайки от 1880-те години, градът и окръгът построили серия от все по-просторни затвори и след това ги запълвали над капацитета всяка зима. Около 90 процента от затвореното население били бели мъже. Ернандес пише, че всеки осъден за обвинение в окръг Лос Анджелис бил подложен на принудителен труд. Просията или пиянството можело да доведе до седмица или два месеца в бригада за работа с вериги, където се извършвали дейности, като изграждане на пътища, поправка на мостове и пренасяне на отпадъци.
Официалните лица отбелязвали, че поддържането на веригите струвало повече от това, което градът иначе би платил за работата. Но както казал Таймс през 1904 година, ако това намали годишния приток на зли скитници в Южна Калифорния, то ще бъде евтино на всяка цена. В действителност, безработните работници продължавали да пристигат в Лос Анджелис и други градове в региона всяка зима, а този тренд приключил едва когато Първата световна война превърнала самотните мъже, които иначе можели да бъдат скитници, във войници.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |